Опит за юнгиански анализ

Първият пълнометражен филм на Ларс фон Триер би могъл да се разгледа от различни ъгли. Освен чисто прагматичния анализ на криминалната фабула, „Елементът на Престъпление” е подходящ за философски анализ и разсъждения за вижданията на Триер относно бъдещето и същността на Европа и на човешката природа изобщо. Филмът е благодатен и за търсене на политически, исторически или нравствени позиции и алегории. Тези аспекти на филма внимавах да ги избягвам, доколкото е възможно, в настоящия анализ и се старах да използвам писмените материалите, които успях да намеря от Юнг или негови преки сътрудници и последователи. Идеята не ми е да разказвам филма или да се опитам да го изчерпам от към психоаналитична гледна точка. Това е филм-шедьовър, а моят анализ на лаик в психологията, правен за курсова работа, засяга едва някакво зрънце от него, евентуално интерпретирано с грешки. Въпреки това си мисля, че може да бъде интересен за почитателите на Триер да открият някои нови неща.

Началото на филмът е класически опит за лечение на травматична невроза чрез хипноза. Методът, разработен първо от Йозеф Бройер и развит след това от Фройд, цели чрез връщането и насочването на пациента под хипноза към травматичните спомени и преживявания от миналото, да доведе тяхното осмисляне, до „отреагирането” и излекуването им.  Фишър, измъчван от главоболие в Кайро, след завръщането си от Европа, се подлага хипнотичен сеанс, целящ да открие причините за болката в потиснатите спомени от престоят в бившата му родина. Психоаналитикът го връща назад в спомените му, към пристигането му в Европа по повод разследване на серийни убийства на малки момичета - 2 месеца назад във времето „от моментът, когато всичко това започна”.

Искам да обърна изрично внимание на нещо, на което ще се осланя до голяма част анализа. Съществена част от него ще почива  на предпоставката за съня в историята и на юнгианската анализа на символите и сънищата. В началото на разказът аналитикът пита: „А историята, каква е историята?”. „Аз съм полицай. Най-после съм бил извикан обратно в Европа да разреша случай на убийство” – отговаря Фишър, подобно  на описание на детайлите на сън.

Методът на идентификация „Елементът на престъпление”

Способът по който Фишър води разследването е базиран на метод, разработен от неговия бивш учител и наставник, и донякъде духовен баща Озбърн. Целта е разкриване на престъпника посредством психологическа идентификация на полицая с убиеца, повтаряйки маршрутите му на движение и начина му на живот и мислене. С  напредване на идентификацията с убиецът, неговите действия и мислене се предполага да станат предсказуеми за разследващия и да се стигне до разкриването му.

Интересното е, че психическия процес на идентификация предполага несъзнателно отъждествяване на субектът с другото лице, действие, група или идеал, за разлика от имитацията - при която това се извършва съзнателно. В този смисъл методът на Озбърн предлага имитация на поведението на престъпникът за постигане на идентификация на ниво съзнание.

Следвайки съзнателно местата посещавани от убиецът, срещайки същите хора, имитирайки поведенческите му реакции за които има информация, Фишър изглежда напредва в задачата си. Докато в Халберщад (Половин-град) той се представя с „казвай ми Хари”, след пристигането си във Фрайдинген (Свободен-град) се подписва на рецепцията на хотела с „Хари Грей” и почеркът му е придобил характеристиките на обектът на идентифициране. Още на първата стъпка от метода, в Халберщад, се запознава с проститутката Ким. Професията й се тълкува в сънищата като символ архитипа на майката. Тя е „убежището", ако не и последната възможност за самотния или отчаян мъж. Дори стаята и леглото на Ким имат визуално формата на утроба, а последното е и люлка. Отделянето на Аза от "майката" стои в началото на всяко осъзнаване и при Фишър тази среща е с обратен знак. Като че той се отказва от някаква част от своя Аз. Скоро след това извършва и вулгарен сексуален акт с Ким, подхождащ на повече на Хари Грей, отколкото на полицаят Фишър.

Следва сцената в която Ким го развежда с лодка из канализацията и му прави орална любов („в тунелът на любовта”). Действието е бавно, с насложен и забавен монтаж на оралната любов. Лодката е без гребла, движи се сама и още по-натрапливо, всичко прилича много на сън. Това е отварянто, освобождаванто (развива се във Файдинген, свободният град)  на съзнанието на Фишър, с помощта на неговата Анима, за нахлувания от несъзнаваното и насочването му към напредване на процеса на идентификация с убиецът. Тунелите и лабиринтът са добре известен символ на несъзнаваното. Отверените врати и разклонения показват отварянето на съзнанието за други влияния от несъзнаваната, сенчестата страна и доколко нежелани и чужди елементи могат да нахлуят от там.  Тунелът понякога се интерпретира и като архитипа на женското начало, водата - отново женското, а Ким е архитипът на Анимата, връзката с несъзнаваното, която в съня на мъжа се персонифицира в женски образ. Лодката е преходът от една към друга точка във вътрешните преобразования на  героя.

При детето идентификацията е част от естествения процес на оформяне на личността, но при възрастния човек тя е нещо по-различно. Ако механизмите за изграждане и поддържане на идентичност не функционират пълноценно, могат да се оформят не една, а повече псевдоличности. Те живеят така, сякаш наистина водят собствения си живот, изразяват собствените си мнения, чувства и възгледи. А в действителност те не са техни, а на обектите на тяхната идентификация.

Поради горните причини, методът на идентификация описан в „Елементът на престъпление” е опасен. Детективът го знае, самия Озбърн се отказва от него, показан е телевизионен запис и т.н. Въпреки предупрежденията, Фишър го използва и още при Фрайдинген имаме признак за повече от едната личност – „Моето лице е град” е питал Хари Грей – „Моето лице или вашето?” – пита Фишър, приемайки репликата на Хари Грей за своя и личността си за град, обединяваща повече личности. Това е началото на шизофреничното възприемане, като ефект от методът. „Елементът на престъпление” докарва на героят и главоболието на убиеца (стимулирайки с хапчета сексуалното в либидо си, подобно на своя прототип). „Разруши ме, ожени се за мен, погреби ме, привържи ме” – рецитира Фишър след Дритън Марск, намеквайки за връзката между идентификацията/свързването си и смъртта, но и за желанието/копнежа си за свързване с другата личност. Последната сцена е последвана от символично пропадане в дупка или капан на идентификацията и въпрос от аналитика „какво правите?” и отговор „не знам” – Фишър е изпаднал в несъзнавано на убиеца в себе си и е загубил контрол върху действията ви. Отново движейки се по коридори с Ким, тя, неговата Анима, се опитва да го отклони от опасните части на несъзнаваното му: „Това не е игра. Ще бъдеш убит. Ти не си Хари Грей, ти си Фишър”, но двам символично тръгват по различни коридори. В залата, където попада героят се рецитират стиховете от поемата „Обитаваният от духове палат” на Едгар Алан По:

In the monarch Thought’s dominion [1]* /В царството на властелинът Разум

 It stood there                                           / беше виден.

Never seraph spread pinion                  /Нивга Серафим не е разпрервал крила

over fabric half so fair...”                       /над храм по-дивен.

В горната поема, за пръв път публикувана през април 1839-та представя, палатът и кралят метафорично описват човек, който изпада в духовна и физическа разруха след обладаването от невидима зла сила. По късно през 1839-та, По я включва в разказът си „Падането на къщата на Ъшер” ("The Fall of the House of Usher"), в който душевно болния Ъшеря изпълнява на китара. Символно, тази сцена утвърждава и диагнозата на Фишър – той е полудял, изпаднал е в психоза.

За психозата е характерно, това, което е станало с Фишър. Съзнанието или азовата личност са потопени, "удавени" в потоци съдържания от несъзнаваните части на психиката. Той проявява голямата част от симптомите на тежката психоза: загубване на контакт с реалността, шизофрения, манийно-депресивно поведение, параноя, халюцинации, провокиране от наркотици.

„А умът? Мотивът? Трябва да разбера всичко... Аз не мога да спра преди да разбера.” – казва Фишър, „Лудите нямат мотиви... ти разбираш все по-малко и по-малко” – отговаря Ким. Това е, той е неспособен да подържа критичната дистанция със своята убийствена и самоубийствата идентификация.

Ако разгледаме това в термините Аз, Супераз и То-то - при нормалните процеси на развитието Азът се влияе от Супераза, там се залагат понятията за „добро” и „зло” и моралните норми. Суперазът при Фишът е изчезнал, равновесието е нарушено. Азът му е единствено под влияние на То-то  и се е отворил прекалено за нахлуванията от жестоките области на несъзнаваните желания. Една проста аналогия може да бъде Азът-Фишър, Свръхазът – неговия учител и ментор Озбърн, То – Хари Грей – жесток и първичен. Озбърн се опитва да влияе на Фишър, като го разубеждава да ползва методът от „Елементът  на Пресъпление”, Фишър го отхвърля. (Строго фройдистки погледнато, дори имаме почти буквално осъществяване на едиповото желание. Фишър е отхвърлил напълно, донякъде убил в себе си духовния си баща Озбърн и притежава сексуално Ким, считана за негова жена.:)) Свръхазът различава в индивидът „добро” и „зло”, той установява моралните норми. „Вярваш ли в доброто и злото?” – пита Ким в Дритън Марск и въпросът остава без отговор, Азът вече не ги различава.

„Гмуркачите” и  кошмарът Европа

Филмът кинематографически пресъздава Европа, като по време на кошмар, или след унищожително бедствие. Цветовете са в болно, нездраво жълто. Купища боклуци и развалини (подобно на „Третият човек”, 1949) и много мъртви коне, влага, дъжд и вода.

Ето какво казва Тарковски за филма си „Андрей Рубльов”:

"Моята тема е тази: човек, вдъхновен от една идея, търси страстно отговора на даден въпрос и отива до крайност в своето търсене с цел да разбере действителността. Той стига до разбирането след изпитания и благодарение на личния си опит. Филмът завършва с кадър, показващ коне под дъжда. Искахме да се върнем върху символа на живота - защото за мен конят символизира живота. С образът на конете искаме да подчертаем, че извор на цялото изкуство на Рубльов е самият живот."

Филмът на Триър се вглежда в обратното. В светът на „Елементът на Пресъпление”, конете са мъртви. (Единственият жив кон, каращ ябълки, за който Фишър възкликва „колко миролюбиво!”, е застрелян секунди след това). „Вода, вода навсякъде, но нито капка за пиене.” – отбелязва Фишър. Атмосферата е депресия, хаос и отчаяние и плод на това е новопоявилия се ритуал на „гмуркането”. Юнг пише, че ролята на религиозните символи е да дават смисъл на човешкия живот. Възникването на ритуалът е плод на невъзможността да се открие смисъл в животът.

Принадлежността към религиозна група или субкултура също е идентификация с религиозната група или субкултура – еднаквото облекло, ценности, ритуали. При „гмуркачите”, идентификацията изглежда е надхвърлила границите, които позволява нормалната индивидуация в психиката на индивидът, защото ритуалът води до самоубийството на личността. Това състояние в психологията се описва като инфлация – разширяване на личността извън пределните граници на индивидуалното в резултат на идентификация с архитип или, в патологичните случаи, с историческа или религиозна фигура и в повечето случаи се проявява както някакъв вид самодоволство и компенсира съответното чувство на собствена непълноценност.

Юнг казва за смъртта, че е не-проблематичен край на човешкото съществуване. Освен това за да живеят хората пълноценно е нужно да гледат с очакване на следващият ден и на голямото приключение, което предстой. Ако това оптимистично очакване не е налице или младите хора се страхуват от светът, животът и бъдещето, тогава всичко им изглежда безсмислено и невротично.

 „Дните минават без никаква промяна.” – отбелязва един от скачачите, „Винаги е 3.00 сутринта. Разбираш ли ме?” – казва Ким, „Последните три лета не бяха лета. Времето постоянно се променя, но никога не се променя наистина.” – са думи на гледачката на Озбърн. Очевидно предпоставките за пълноценен живот не съществуват. „Европа вече не е същата”, слънцето не изгрява, старата религия-християнството(която е и вид соларна религия, обещаваща задгробен живот и архитиповият Рай) изглежда изчезнала с него. Европа е претърпяла травма, която не е могла да преживее и е направила регресия към езичеството[2].

Актът на „гмуркането”, или самоубийството, изглежда като жалък опит на съпротива срещу бавното, безрадостно носене към смъртта. Гмуркачите изглеждат слаби, меланхолични, безполови (може би претърпели регресия в развитието на либидото си). Ритуалът им дава решението, което те не могат да намерят сами. Хората на Крамер ги бият, но те не им отвръщат. В сравнение с тях Фишър, придобил психиката на убиец и сам убил,  разговаряйки свободно с шефа на полицията Камер в същата сцена, изглежда като свръхчовек. Той е убил момиче продавачка на лотарийни билети и надежда, загубилите надежда се хвърлят от кулата.

Антихрист

За времето в което се развива историята в филма, обосновано може да се предположи, че е някъде след средата на 20-ти век, известно време след Световната война. Това е краят на еонът на Рибите - християнският период в Европа.  Тогава, в апокалиптична и обърната към езичеството Европа, идва противоречив герой, чието име означава „животно, хранещо се с риба”. В своите изследвания Юнг говори за идентификация на Христос с рибата и счита, че освен митологията, източник на тази представа е също астрологията, и в противоречивата природа на рибата, Юнг вижда съчетани Христос и Антихриста, а в плана на аналитичната психология – противоречивата природа на "цялостната личност". „Искам да вкараш Господ в мен” – моли Ким, „Ще вкарам Господ там колкото мога по-бързо. Но той ще остане само докато стана.” – й отговаря Фишър, докато правят ритуален секс. Историята на Фишър е предсказаната история за царството Антихриста, Сянката и тъмната страна на Христос, който ще бележи края на света и апокалипсиса.

Края не е физическото разрушение и хаос, а апокалипсис и хаос в душите на хората и завръщането на разрушителните сили на природата и на несъзнаваната ни жестока същност:

Ние винаги търсехме елемента на престъпление в обществото.

Но защо да не погледнем в природата на човека?

 

- подхвърля Озбърн в началото, разбрал наивността в хипотезата си. Фишър е станал убиец не заради идентификацията си с Хари Грей, а под влияние на колективното им и общо несъзнавано, заложено в човешката същност.

Юнг казва: “Приемането на себе си е основата на моралния проблем и същността на цялостния светоглед. Да нахраня гладните, да простя обидата, да обичам врага си в името на Христос – това несъмнено са големи добродетели. Защото това, което правя на най-малкия от моите братя, го правя на Христос. Но какво ще стане, ако открия, че най-малкия сред тях, най-бедния сред просяците, най-наглия сред всички престъпници, самият враг – че всички те са в мен и че самият аз се нуждая от собствената си доброта – че самият аз съм врагът, който трябва да бъде обичан – какво да правя тогава?”

---

[1] Тази част е доста неясна и дори в оригиналните субтитри към DVD-то на филма е дадена грешно: „And the monarch thwarts dominion”. Тук съм цитирал оригиналът от поемата, а не от DVD-тo.

[2] Ритуалът е подобен този на примитивното племе Вануату в Нова Зеландия, откъдето произлиза бънджито. Този ритуал е свързан с плодородието и се изпълнява само от мъжете в племето.