Досега не си спомням Киномания или Филм фест да е започвал толкова силно за мен. Вече 5-ти филм oт моята си подборка заглавия и още нямам разочарование. Дано така ми върви до края.

Когато избирах заглавията имах опасения за "Лабиринтът на Фавна" - притесняваха ме политическите пристрастия срещу режима на Франко и за мен непознатия режисьор.   От другата страна стояха обещанията за "готическа призрачна история" испано-мексиканско производство. По отношение на първото е имало защо. Историята се движи на фона на борбата между франкистите и левите партизани, като първите в лицето на лошия татко са представени като тотални изроди, избиващи собствения си народ, а левите са добрите, състрадателни и нежни наследници на Робин Худ. "Политическа коректност" както му викат, но чак толкова нямаше нужда:) Извън това обаче (и въпреки това) - филмът беше чудесен. Смесица от много въображение,  закачки с приказките, обсебваща атмосфера на древни създания и места, страх и жестокост. Така да се каже - нито е приказка, нито е сериозен. А пък съвсем не е подходящ за деца. И съвсем не всичко е "хепи" във филма, но беше най-добрата и интересна приказна история от тези, които съм случвал да гледам от доста време насам.

"Чудовището" - азиатците винаги могат да те изненадат. Много се забавлявахме на този филм. Препоръчвам го на приятели днес. Филмът оригинално пародира клишетата за филмови герои, семейни драми, биологически заплахи, експертни групи, че и чудовища. Главният герой е абсолютен и много смешен идиот и му се наложи доста да се напрегне, за да оправи нещата покрай появата на въпросното чудовище. Глупака се оказа единствен адекватен. И на себе си може да се посмее човек във филма покрай аналогията на историята с чудовището с истериите за птичия грип и лудата крава, които родната ни страна съпреживя преди време;) И тук нямаше съвсем щастлив край -така и ги обичам.

Опитахме се да завършим по нощите оставащата част от Walk the line – не се получи:/